Времето, в което се ражда капризната примадона Тоска, която страстно обича и мрази е времето, в което в литературата и театъра оживяват житейските драми на обикновените хора. Творците се вдъхновяват от живота, такъв какъвто е в края на 19-ти век. Пучини е композиторът, който се сродява с идеите на творците от т.н. движение на „веризма“. Той търси сюжетите си в драми, с остра любовна колизия, с дълбоки чувства и силен драматизъм. В Милано гледа популярната драма по това време на Викториен Сарду, вдъхновена от знаменитата актриса Сара Бернар. Една ексцентрична личност, която е в центъра на вниманието на различни изкуства. Самата тя е и поетеса и скулптор, необикновена личност, която провокира обществото

Драмата на Сарду е преработена в либрето от двамата оптини театрали, Джузепе Джакоза и Луиджи Илика, с които Пучини вече е спечелил публиката в успешната си опера „Бохеми“, а по-късно и в „Мадам Бътерфлай“. Ражда се една вълнуваща музикална драма. Премиерата на „Тоска“ е в 1900 година в Рим. На прехода към новото столетие Пучини със своята „Тоска“ не само е възхваляван като майстор на италанската опера, но отваря път към новите търсения в настъпващия 21 век. Успехът в Рим продължава в Париж и Лондон. „Тоска“ се превръща в хитово заглавие за всички оперни театри по света.